Поиск

Холдор Вулкан

Член Союза писателей Узбекистана

 

6 часов, 5 минут

(Памяти великого русского писателя Льва Николаевича Толстого)



Сияла над вокзалом молчаливая луна,
Как остановившиеся старые часы.
Будто от имени человечества она,
Пришла, чтобы прощения просить.

По опустелому полю гуляла беспечно,
Осень, чтобы как - то время тянуть.
А время остановилось в часах вечно,
Показывая 6 часов и 5 минут.

Времена года тоже остановились,
Остался только туманный ноябрь.
Поезда вдали пронзительно завыли
За осенней ясной поляной.

Делившись с людьми словами в мире,
Как с птицами последней едой,
С волосами, похожими на серые гривы,
Лежал Лев усталый, старый и седой.



16/07/2017.
7:42 вечера.
Канада, Онтерио.

 

x_15d42282 (604x453, 162Kb)

 

 

Задумчивый сентябрь

(Узбекскому драматургу Санджарали Имамову посвящается)

 


Журавли крикливо покидают болоты,
С уходом лета спадает жара.
Ласточки на проводах похожи на ноты,
В путь перелетным птицам пора.

Засохшие листья над осенним адом,
Летят, как рыжие летучие мыши.
Одинокая бабочка то вдали, то рядом,
Бродит безмолвно, порхая в тиши.



04/09/2017.
8:39 утра.
Канада, Онтерио.

 


x_15d42282 (604x453, 162Kb)

 

Юксак ва масъулиятли мартаба муборак бўлсин!

 

Абдусалом Абдумавлонович Азизов  Ўзбекистон Давлат Хавфсизлик Хизмати раиси этиб тайинланди.

Абдусалом Абдумавлоновични бу юксак мартаба билан муборакбод этамиз.


Холдор Вулқон

 

 

 

Holder Volcano

Member of the Uzbek Union of Writers

About the short novel of Holder Volcano "Falling Leaves"



Review by an unknown reader about the short novel of Holder Volcano "Falling leaves" in the electronic library"Ridley".



Dear readers, we sincerely hope that the short novel of Holder Volcano "Falling leaves" will not look like any of the already read by you in this genre. Through images do not remain without attention, appearing in different places of the text they perfectly harmonize with the main line. It is clear that the issues raised here will not lose their relevance in time or space. Considerable attention is paid to the place of events, which gives the color and realism of what is happening. Fascinating, sometimes funny, very touching makes it possible to think about yourself, evoking memories from life. Portrait of the protagonist picked up very well, from the first lines imbued with sympathy for him, empathize with him, rejoice at his success, and upset failures. There is a certain feature, try to go beyond the basic idea and to introduce the uniqueness, thanks to which there is a desire to return to read. As you get closer to the outcome, it becomes more important great and beautiful, cleverly hidden than what it seemed at first glance. As you get closer to the apotheosis inadvertently freezes the spirit and later felt the desire to follow multiple reading. In addition to the fascinating, exciting and interesting narrative, the plot also retains the logic and sequence of events. At first glance, the combination of love and friendship seem mundane and bored, but later come to the conclusion that the evidence of the selected studies. The short novel of Holder Volcano "Falling leaves" read free online unusual, as the product is sometimes incredible, but at the same time, very interesting and exciting.



19.09.2016.



Thank you very much for the sincere review of my work.

Sincerely, Holder Volcano.



This short novel  has magic. If you start reading this book, you won't be able to stop.The story just drags you in like quicksand in the desert and swallows. Read and enjoy.



Copying, distribution, and commercial use the short novel of Holder Volcano "Falling leaves" without the written consent of the copyright holder is prohibited.



Sincerely, Holder Volcano.



Holder Volcano

Member of the Uzbek Union of Writers

"Falling Leaves"


(The short novel)



(Translated by author)




Chapter 1

Spring fields



Spring, birds singing in the high poplars at field mill, where the white acacia. Recently, among the thorny branches of acacia could see a nest of magpies, and now it disappeared from sight among the leaves and flowering bunches of the tree. Magpies are very smart birds. They know that boys can't climb a tree, whose thorny branches, as its sharp spiny thorns may hurt to scratch his hands and feet and even to rip their harem pants. Acacia flowers have captured the soul like Souvenirs made from pieces of white porcelain. The pleasant smell of these bunches winds spread across the field where farmers work. Khurshida worked, knocking hoe on the rocky field. It was a girl of eighteen, fair-skinned, with a dense and gentle curly dark brown hair, with a slender figure and magnificent Breasts, with hazel eyes, and clear eyes. She is so beautiful smiling coral lips, showing white healthy and beautiful teeth, that a lot of guys in the village were crazy about her. But Khurshida did not pay attention to either one of them, as she felt for him the tender feelings called love. His indifference she has increased "oppression" on the lovers. She didn't even answer your love letters that boys wrote and passed her through her friends.


Khurshida"s father Abduljabbar very strict towards his daughter Khurshida and his difficult character and behavior more like a stepfather than her own father. He often drinks alcohol and satisfied with drunken fights. But Abduljabbar is a good specialist in the field of sheep shearing. He works as a mechanic on a cattle farm. Repairs on the farm milking machines, automatic drinking bowls, conveyors, cleaning barns, combines, forage shredders and so on.

Although Abduljabbar is not a religious fanatic, but he strictly prohibits Khurshida to go to parties dedicated to the birthday of her classmates, which was attended by boys. Abduljabbar swore that if his daughter Khurshida will disgrace their family, he will curse. So mother of Khurshida Raheela every day insisted that she did not play with fire and was cautious in communication with her classmates and other unknown guys, Raheela knew that the class of her daughter not all girls were friendly with Khurshida. That is, some girls are jealous of Khurshida and look at her with despise, because she's pretty and many guys were in love her but not with them.


With these thoughts in mind, Khurshida continued to work on the field, leveling soil for planting cotton. She loves to work in the fields alone, as nobody bothers to think about what she wants to think. Loneliness for her freedom was like the boundless sky. Sometimes Khurshida stops to straighten her back, listening to the distant of a sad voice of an alone hoopoe which comes from Willow Grove, where the wind wanders drunk. There, in the distance, a willow grove, a cotton field, she saw an alone tractor that silently glided over the field like a ship on the surface of a green sea of cotton. Khurshida thoughtfully watched agile low flying swallows. They flew over the fields, almost touching the ground, and its white belly and wings similar to bent black daggers with sharp blades. Then again she set to work, humming a sad song about love. And the sun slowly but surely rose to the tip of the sky. Khurshida worked on the field under the scorching sun and stopped work only when on the hill, the cook Tubo shouting the beginning to entice people for lunch.


-Choygaaaaaaaaa!- she cried, and her voice flew over the spring fields, like a bird freed from its chest.


Leaving the hoe on the edge of the field, Khurshida went to the side of the field mill. Approaching her, she smelled a delicate sweet smell fragrant acacia which bloomed near the field camp, which grew tall poplars and weeping willows. At this point, of the cultivator, which stopped near a field camp, jumped a young tractor driver of about twenty to twenty five, in a worn skullcap, tall, broad-shouldered, snub-nosed, with curly hair, with a mustache above fleshy lips, a peculiarity of the guy with a green scar on his left eyebrow. It gave him the appearance of harshness and masculinity. His appearance resembled a Roman Gladiator who fought with his bare hands with hungry tigers. Khurshida had not seen this tractor driver in these parts, but I just remembered his tractor, which she just watched from afar in the cotton field. While Khurshida was removed from the branches of the mulberry tree a small pouch in which was bread, sugar, welding, aluminum spoon, and a mug with a bowl, the tractor driver was already standing in the queue at the field tin samovar, where workers were poured theirself a Cup of boiling water. Taking her mug, Khurshida poured her the tea and also got in line. Seeing her, the guy turned to look and gave up his place. Not expecting such a gentleman, Khurshida thanked the young tractor driver and kindly smiled. After a few minutes the guy started to talk to her:

- Girl, let me tell you an amazing story while we stand in line. In short, yesterday I go past this tree - beauty!- from the white acacia flowers that you can’t stop looking at. The acacia blooming was like a young bride in a white wedding dress! I stopped involuntarily admiring the unusual beauty of this tree, looking at it with delight, like a farmer who came from a distant village with a bag on his shoulders, who first saw the city. Then there was gunfire. I thought, there was a terrorist shooting at me from the machine gun. I quickly lay down on the ground, so he couldn’t fire the whole clip at me. I layer down for a while and I look, and there's a singing magpie. Well, I felt ashamed about myself. Stood up, looked around, found my dirty skullcap, shook off the dust, jammed it on my head and went on. It’s a good thing nobody but me saw it.


After hearing the story of the tractor driver, everybody having lunch amicably laughed. Khurshida too, then came their turn. But, unfortunately, boiling water ceased to flow from the samovar's tap. It turned out that the cause was the fact that in the samovar boiling water level dropped below the level of the faucet, so it stopped showering. But the tractor driver found a way out: he asked Khurshida to bend the samovar and pour the boiling water into a mug, which he set up.


- Okay - agreed Khurshida and when the young tractor driver framed his mug to the tap of the samovar, Khurshida gently bent the samovar. But then disaster struck: Khurshida accidentally dropped the samovar, and he fell over, the young tractor driver scalded with boiling water. Tractor driver, making a face from a severe burn, started to jump from the pain, leaning on one leg, pulling air into the lungs.


- Vsss -ah-aaah! Vsss-ahh-ahhhh! Ooooohhhh!- he jumped from the stinging pain and spun like a dog chasing its tail.


Khurshida started to cry, not knowing what to do and how to calm the poor tractor driver. And workers who had already begun eating, all got up from their seats, feeling for the tractor driver who accidentally scalded with boiling water. Some laughed, especially when the timekeeper Abdelkasim cried, you take off your pants and jump right into the pond!


- Oh, excuse me, for God's sake, mister! This is all my fault!.. Badly burned?! Poor!.. I don't know Your name... what your name? - Said Khurshida, crying and circling around the guy in confusion.


A young tractor driver, holding his scalded thigh, stopped for a moment and with a grimace on his face said:


- Me? A-aaaaah- ahhhh... my name is Sultan!


- Oh, Mister Sultan, sorry! I didn't want to... - said Khurshida with tears in her eyes.


-Don't worry, girl, about anything... Aa-a-ahhh-ahhh... Ahh-ahh-ahh....My leg will get better before the wedding - said tractor driver Sultan, smiling through the grimace on his face, continuing to jump on one leg.

Then he asked, distorting the face of unbearable pain:

-And You? What's your name?


- Me? Oh yeah, my name is Khurshida.


-Very nice... Vsss-aaaaa-aah... Yyyyh! That's a beautiful name, like you, honestly. You, Khurshida, do not pay attention to me. Better get yourself something to eat. Its lunch time right now... - said Sultan, continuing to rely on one leg to alleviate the pain.


- No, I will not eat. Well, how am I supposed to eat when you suffer because of me? - cried Khurshida.


Here the tractor driver Sultan stopped limping and said.


- Well, Khurshida, now quit crying! After all, people are looking at us. Already released the pain, don't you worry. I have everything in order. Don’t you believe my words? Well, then I have no choice but to prove to you that I'm healthy as an ox.

Here look and, humming a tune, he began to dance, stamping their tarpaulin boots, as a dancer with great experience.


Sultan danced, whirling like a whirlwind and singing cheerful music. Seeing this, everyone around laughed as if the viewers who are watching a funny presentation of a wandering artist. Khurshida was also smiling through her tears, rejoicing that the Sultan let go of the pain.

 

 

 

 

 

Подробнее...

 

132221451_gorod_Brempton (202x216, 31Kb)

Holder Volcano

Member of the Uzbek Union of Writers

 

Chapter 7 of the short novel of Holder Volcano "Falling leaves"

(Translated by author)

7 chapter

Funny story of the tractor driver Sultan




- Daughter, have you collected information about the guy? -asked Raheela.

- Yes, mother, I learned that the tractor driver Sultan from the village of "Tuyamuyun", located at the foot of the Charvak mountains. According to him, near the mountain village flows the river, which originates high in the snowy peaks, where even in summer the snow does not melt. Healing water, the air crystal clear, the village is in the verdure he says. At the foot of the snowy peaks stretch for miles, pistachio, apricot and hazelnut trees, mountain ridges covered with tall thickets of wild raspberry, old spruce forests, where woodpeckers knock, run and jump squirrels in the pine trees, the chirping of birds - in short, a Paradise on earth. Here will go there, spend a day or two, and all You have, says he, will disappear forever the desire to return home, it is here in the farm Tillaquduq. If you want You can stay there for life he said.

And why is he leaving such a wonderful mountainous land here? How did he even get here? You did not ask him?- asked Raheela.

- The fact that he is out of his mountain village went to Tashkent to enter the University, but he failed, and he was ashamed to go back. He decided to work here next year to try again to enroll at Tashkent State University. Prior to that, he is graduated from proof those College and received a law tractor. And he found a job here. In short, that his fate is - explained Khurshida.

- Well, that aggravates the situation, and I'm afraid that your father will never agree to let you marry him because you're our only daughter. If you had brothers or sisters, it would be possible for you to give in marriage, at least in Canada, at least in Europe or in Africa .And I don't want you to go away in distant lands, because without you, I can slowly fade away like a kerosene lamp, which is running out of fuel. Yes, your father is strict but he loves you more than life, and that is why he is demanding to see you. In life anything can happen. In order not to happen something irreparable, we must be very careful. Especially you, because it all depends on you - said Raheela.

What if he wants to stay here and live? -Khurshida asked, not looking up from his work.

- And are you confident in this? He himself said about this?

- No. I'm just guessing.

- I don't know, daughter. You should talk to him about everything.A life of marriage is not a toy. Marriage is for life. But many lovers parted with their beloved, who immediately after the wedding, who later when there are differences and different issues between them. It's the fact that they didn't know about each other before the wedding. The world is a market and life together by. The person, who wants to buy something, must carefully inspect the goods. Or they can buy what he will soon have to throw in the trash. Well, let's say, you bought shoes in the store. In a day or two you feel it's too tight. Going back to the store and change them. A man is not shoes to be able to go and change. To not have to change after marriage, girls should be able to choose the right husband, after a careful examination and testing before getting married said Raheela. Khurshida thought then asked:

- Mom, what if I bring him here? I would talk about everything specifically in your presence.

- Not a bad option. But will he agree to this? And what will the people who see it with us? - said Raheela.

- I need to talk to him about this and bring him here - said Khurshida.

- Good - agreed Raheela.

Mother and daughter worked until lunch, during lunch, Khurshida spoke to the tractor driver Sultan, and he agreed to go there, where Khurshida with her mother. After lunch, did not wait long, the tractor driver Sultan arrived at the appointed place. After they shook hands, Raheela the first to start a conversation:

- I beg do not judge us strictly, son. Frankly, I know about your warm relations, and see that you are a good guy. Although I believe in you, but all the same I need to know the guy my daughter wants to link their fate. Don't get me wrong. In my place any mother would do the same. Khurshida told me about a mountain village where you come from. In my opinion everything is fine .But, you know, to confess, father of Khurshida strict man with a tough character, and I'm afraid he will not agree with me if I say that I intend to give her husband for you, since you live in a remote mountain village "Tuyamuyun". My question is as follows. Once you are accepted into Tashkent State University, you will go back to your village, or want to live in our area?

- To be honest, Auntie, I used to think that enrolling in Tashkent State University, I live in Tashkent. After graduation, I think to go to the native village, and there to teach lessons to students at a local school. And now I have other plans. You see, that I check young and I am only twenty-five, but I'm still not married. I'd show you my passport, so both of you have seen this,

But I left my passport at home that is in the tractor Park, where I live temporarily. I don't want to carry all the time, both in the area where the curfew, right? - He said.

After these words, Raheela, too, began to laugh.

- Oh, You Joker. And I, naive fool, believed. Don't worry. I believe you, son - she said.

- Thank you for your trust, Auntie. To be honest, though, my name Sultan, means king, but I'm really, pathetic slave of your daughter. Now I'm ready to do anything to be with Khurshida. Not to stay in these parts, I am ready even to go to the edge of the world if Khurshida wants. Day and night I thank God for what he sent me here, and Iet such a beautiful girl like Your daughter. My life acquired meaning only after I met her. I used to be a simple tractor driver. But despite this, I read a lot for example the novel "don Quixote Lamanchas". Loved the library of our village, where always reigned peace, comfort and tranquility. Come, walk between shelves, looking at books, and relax the soul. Dizzy from the fragrant smell of books, get drunk. Well, the library was for me something quiet resort, free resort, where people restore their health. Read Jack London, Tolstoy, Turgenev, Gogol, Cervantes, Hemingway, Pushkin, Kafka, Yesenin, Abdullah Kadiri, Chingiz Aitmatov and many wonderful writers and poets of world literature. Once I was asked if I wanted to earn a little in the field of sports. I grew, interesting you people of the Lord. So, who wants to earn money, especially in my situation? Of course, want. After that we went. We drove for a long time through the wilderness, crossed the desert, and went to the trailer of the truck, "lorry" of the Stalin era through the mountain passes, where we were being chased by the mute moon. A torn piece bedspread fluttered in the wind like a tattered flag on Mars. We finally arrived in a city. Walked into a building where there were people - a full house. There I was told to take off my clothes. I stand, then, in his shorts and holey t-shirt. They put my skinny arms like sticks, Boxing gloves, and one of them, says he, I am your coach, Mr. Trendeldinov, and you will participate in the world championship on Boxing. Then I accompanied with healthy big boys went to the side of the stage, enclosed by ropes resembling a sheep pen. When everyone walked out on the stage, that is, in the ring, I left my opponent, a short, bald referee with a goat's beard. When the referee introduced us, I was surprised to see his rival, with overly large heads and slanting eyes. The opponent reminded me of Bigfoot, and he continually jumped up and down. His muscular body, from head to toe was covered with tattoos. He drew on his body, the devil knows what: naked mermaid, an octopus, a dragon, devil, Rhino, skull, cemetery, graves, and crosses - in General, a gallery of creepy paintings. Despite his scary appearance, he seemed a good, honest, helpful friendly honest God-fearing man. Finally it was the long-awaited Gong. You see, slash the opponent hits me. I said that you, dear scythe rival, beat me, that said, have I done wrong?! And slash the opponent instead of stop and apologize, even stronger began to beat me. Well, I think things... Crazy to some a patient who just escaped from a psychiatric hospital. He hits and I'm freaking out screaming, through crushing blows. Wanted was to turn to the undersized bald referee with goat beard, but he could not, began to poison us with each other:

- Fight! Fight, scum fighting dogs, rabid bulldogs and pit-bull in human form! Kill, gnaw, throat each other, and tear, meat ripped up!

I said shame on you, comrade undersized bald still narrow-eyed referee with a goat's beard?! Then slash the opponent hit me in the face, and I almost fell. Look - my coach, friend of Trendildinov, also looks with interest and does not take the necessary measures of intersection to solve problems peacefully sitting at the negotiating table.

- Help, people-All! Christians! Jews! Muslims! Bhuddists! Godless atheists -Communists! Well though someone! - I shouted to the whole room.

But my voice disappeared in the noise of onlookers. And people used to to separate us, on the contrary shouting in unison:

- Go-RIL-La! Go-RIL-La! Cross eyed gorilla, kill the skinny boxer with hands like sticks!..

Well, I think, really, not a bit of pity left in this world. Well, to my happiness, came the long-awaited Gong, saving me from the apparent death. I was moving on all fours, barely reached the stool, which was missing one leg. Sitting on a stool, my nose broken, eyes lined on his forehead a lump a size of a lemon, mouth dripping bloody saliva as the count Dracula. Breathe. Suffocating. Give, grew, water. The coach opened the thermos and pours me a cut in a Cup of boiling water. I said, well, you are a greedy miser, where, grew the sugar? Eaten?

- Oh Yes! - remembered my coach friend of Trendeldinov, and pulling from his pocket bodysuits sugar "Comrating", throws in a glass. Coach Trendeldinov, says he, let's chug it down to the bottom, sugar, helps alert, which had lossed a lot of blood in the ring. Then I started to rush, let's great faster, they say, the second round started, and again sounded the Gong. One pot-bellied woman in a quilted jacket with a short, curves and skinny legs in a dirty canvas shoes without soles walked across the stage, raising high the banner with the words "Round 2". I said, comrade coach Trendeldinov, but may not be necessary, they say, stop this bloodshed? Coach, says he, no, not Sultan. People, bought expensive tickets with great hope to see a bloody hand to hand combat modern Gladiator with a fatal outcome. We, says he, now, is doomed. If you pause the fight, the crowd, very angry and could attack us and trample, stoned. Can even apply to us in the Basmanny court, so we returned them the money they spent from the family budget to buy expensive tickets. You, says he, must fight to the end. Then I drank the second glass of water, got up, and again started beating him in the literal sense of the word. When the blows intensified, I began to suspect that slash the opponent whether wearing iron gloves, or inside the glove he put lead knuckles. I'm covered in blood, yelling wildly, beckoning for help, but no one, unfortunately, never responded to my call. In the skull of my head came a solid crack from where a red fountain spurted blood. Bald and diminutive referee with goat beard did not run in the paddock and was driving around in my blood, like ice skating at the arena and shouted, pitting us all against each other. Then, to my luck, the doctor asked to suspend the combat, to cover a crack in my skull something and bandage tape, and that skinny athlete (me) can die, and the carnage will stop earlier than scheduled, greatly disappointing the audience. Only then the referee decided to give me a break. After examining my wound and measure its width and length by using a hand caliper, and the doctors were so scared, pale face as the boy was attacked by a vicious dog. In their conclusion, the crack in my head was so dangerous that through the crack was visible to my brain, like a walnut kernel. Doctors quickly after consulting among themselves, decided to cover the crack of my skull antiquated way, and they put her back a towel. When the towel disappeared in my head, they've sealed the gap with tape. Then let me again return to the ring and fight to the end. But I could no longer fight, as I lost consciousness and fell. In-about-from, so please forgive me if I say silly words that you don't like, -finished his funny story Sultan, wearing his skullcap, which he kept in his hand. After hearing his story, Khurshida and her mother laughed heartily.

- A joke is a joke, but I do not intend to part with Khurshida, even in that light, if not ask about it me she - said the tractor driver Sultan.

eb23ebae4e2f0a5747a3836a73a792433eb756231883193 (700x510, 39Kb)

 

 

Холдор Вулкан

Член Союза писателей Узбекистана

 

Второй отзыв неизвестного читателя о повести Холдора Вулкана "Листопад" в электронной библиотеке "Ридли".


Дорогие читатели, есть книги интересные, а есть - очень интересные. К какому разряду отнести "Листопад" Холдор Вулкан решать Вам! Невольно проживаешь книгу – то исчезаешь полностью в ней, то возобновляешься, находя параллели и собственное основание, и неожиданно для себя растешь душой. С первых строк обращают на себя внимание зрительные образы, они во многом отчетливы, красочны и графичны. Финал немножко затянут, но это вполне компенсируется абсолютно непредсказуемым окончанием. Благодаря динамичному и увлекательному сюжету, книга держит читателя в напряжении от начала до конца. Гармоничное взаимодоплонение конфликтных эпизодов с внешней окружающей реальностью, лишний раз подтверждают талант и мастерство литературного гения. Благодаря уму, харизме, остроумию и благородности, моментально ощущаешь симпатию к главному герою и его спутнице. Мягкая ирония наряду с комическими ситуациями настолько гармонично вплетены в сюжет, что становятся неразрывной его частью. Данная история - это своеобразная загадка, поставленная читателю, и обычной логикой ее не разгадать, до самой последней страницы. Создатель не спешит преждевременно раскрыть идею произведения, но через действия при помощи намеков в диалогах постепенно подводит к ней читателя. Темы любви и ненависти, добра и зла, дружбы и вражды, в какое бы время они не затрагивались, всегда остаются актуальными и насущными.


--------------------------------------------------------------


Спасибо Вам огромное за искренный отзыв на мое произведение.С уважением, Холдор Вулкан.(Х.В.)



The second review of an unknown reader about the short novel of Holder Volcano "Falling leaves" in the electronic library "Ridley".



Dear readers, there are interesting books, and there are very interesting books. To what category include the short novel "falling leaves" Holder Volcano you decide! Unwittingly living out the book – then disappear completely in it, then resume, finding Parallels and a private Foundation, and suddenly grow a soul. From the first lines visual images draw attention to themselves, they are in many ways distinct, colorful. The finale is a little tightened, but it compensates a totally unpredictable ending. Thanks to the dynamic and fascinating story, the book keeps the reader in suspense from beginning to end. Harmonious mutual admiration of conflict episodes with the external surrounding reality, once again confirm the talent and skill of the literary genius. Thanks to the mind, charisma, wit and nobility, you instantly feel sympathy for the main character and his companion. Soft irony along with comic situations are so harmoniously woven into the plot that they become an inseparable part of it. This short novel is a kind of mystery posed to the reader, and the usual logic is not to solve it, until the very last page. The Creator is in no hurry to prematurely reveal the idea works, but through the actions with the help of the hints in the dialogues gradually brings to his readers. The themes of love and hate, good and evil, friendship and enmity, no matter what time they are touched upon, always remain relevant and urgent.


-------------------------------------------------------------------


Thank you very much for the sincere review of my work.
Sincerely, Holder Volcano.

 

 

(не читают абсолютно талантливых мастеров, не меньше чем Габриэля Маркеса, например Холдор Вулкан "Жаворонки поют над полем" - абсолютный талант, нет ему равных.)

Борис Сокольников

Писатель.

Источник: -Литературный портал «Изба-Читальня»

 

 

(There are many talented writers whom are no less than, Gabriel Marquez and many don't read their novels, for example Holder Volcano "Larks sing above the field" is an absolute talent, he has no equal.)

 

Boris Sokolnikov

Writer.

Source: -the Literary portal "Izba Chitalnya»

 

 


 

Холдор Вулқон

Ўзбекистон Ёзувчилари уюшмасининг аъзоси

 


Жасоратли журналист Муҳаммад Бекжоннинг "Алвидо, Жаслиқ!" китоби тўғрисида



Аслида бир икки жумласига кўз югиртирилиши биланоқ, дарров у ёки бу асарнинг қай даражада ёзилгани, ёзувчининг бадиий диди, истеъдод даражаси тўғрисида аниқ ташхис, тасаввур ҳосил бўлади ва у асарни ўқиш ё ўқимаслик қарори олинади.


Олтиндан ҳам қиммат вақтини ва кўз нурини бехуда сарф қилмаслик учун, ё муаллифнинг истеъдод даражаси ўртамиёнадан ҳам пастлиги сабаб, ё дейлик "асар" диний ёки дунёвий фанат тамонидан бирёқлама, зерикарли ёзилгани учунми, дидли уқигувчи дуч келган асарни ўқийвермайди.


Аммо узоқ йиллар "Жаслиқ" қамоқхонасида ўтириб, руҳан синмаган журналист Муҳаммад Бекжоннинг қамоқхоналарда чеккан ўз жабру жафолари ҳақида ёлғон қўшмай, самимий ёзган "Алвидо, Жаслиқ!" китоби бундан мустасно.


Мен бу асарни ўқиб чиқиб, нафақат асарнинг ўзи, балки унинг номиёқ ижодкор инсон табиатини, қалбини ва бадиий дид даражасини белгилайдиган бир сирли кўзгу эканига амин бўлдим.


Эътибор беринг.Муҳаммад Бекжон ўз асарини "Алвидо, Жаслиқ!" дея номлабдилар.


Одатда одам бирон қадрдон дўсти ёки яқинлари билан мангуга хайрлашаётибгина "алвидо!" дейди, видолашади, видо айтади.


Бу ерда китоб номи икки ҳил маънони англатади.


Бири ўзининг узоқ йиллик қадрдони - дахшатли қамоқхона билан ҳайрлашаётгани бўлса, иккинчиси қамоқхоналарда ўтган навқирон ёшлиги (қорақалпоқ тилида Жаслиғи)билан видолашиш.


Бошига мусибату азобу уқубатлар ёғдирган қамоқхона билан видолашаётган Муҳаммад Бекжон китобининг номи менга беихтиёр Бобраҳим Машраб мисраларини эслатди.

 

Аҳволи дилим айтғали бир маҳраме топмай,

Зулмингни қариндошу ғамингни падар эттим.

 


дея ёзади Шох Машраб.


Шоирнинг юқоридаги байтини ҳис қила олган одамнинг кўзларидан ёш чиқиб кетади.


Э, Худойим!Менга жамолингни кўрсатмай қилаётган зулмингни ўзимга қариндошдек яқин олдим, ҳажрингда ғамгин бўлган бўлсам, ўша ғамни ўз отамдай эъзозладим -деган маънолар бор бу байтда.


Ҳа, журналист Муҳаммад Бекжон ҳам ўзига етган қийинчиликларга тоқат билан сабр қилди, қамоқдан қутилиш учун қамоқхона мулозимларига зимдан хизмат қилмади.Амницияга тушиш илинжида қамоқхона маъмуриятига ва катталарга ёқадиган гапларни айтишдан ўзини тийди.


"Э, халойиқ, мени ўлдиришяпти йиттиришяпти, дубина билан товонларимни уриб ёриб ташладилар!" қабилида фарёд кўтармади.

Бошига тушган дахшатли кулфатларга сабр билан, миқ этмай чидади.


Ундан ҳам ҳайратланарлиси, Муҳаммад Бекжон ўз акаси, шоир Муҳаммад Солих, Салай Муҳаммадаминовга:

-Ҳаммасига аслида сен айбдорсан.Сенинг касофатинга оиламиз хонавайрон бўлди.Биз қамоқларда чиридик.Сен эса, ўз жонингни эхтиётлаб, хорижда ялло қилиб юрибсан.Ҳеч йўқ укаларимни демасанг ҳам, Каримовга қарата: -қамоқларда ноҳақ азоб чекаётган махбусларни қамоқдан озод қилиб, БМТ ихтиёрига топшир, уларнинг ўрнига мен ўз ихтиёрим билан бораман дейишга ҳам ярамадинг -дея таъна -маломат қилмади.


Шу маънода Муҳаммад Бекжон метин иродали, ҳалол , жасоратли журналист ва яхши инсондир.


Илоҳим "Жаслиқ" қамоқхонаси энди фақат ва фақат инсонларнинг мудхиш қисматларидан ҳикоя қиладиган, келажакда бундай машъум воқеалар содир этилмаслигини инсониятга эслатиб турадиган тарихий музейга айлансин!


Бундан кейин озод ва обод юртимизда одамлар ҳеч қачон қонунга зид равишда қамалмасин, азобланмасин!


23/02/2018.

Кундуз соат 10 :51.

Канада, Онтерио.

 

 

 

Холдор Вулкан

Член Союза писателей Узбекистана

 

 

 

Дедушка Холдора Вулкана

 

1 глава повести "Далекие огни"






Бабушка Холдора Вулкана

Детство



Я задумчиво смотрел на падающий снег. Он падал, кружась, то торопливо, то тихо. Крупные белые снежинки, кружились в воздухе, словно пушинки пристреленных лебедей, собравшихся улететь на юг.

Снег падал так красиво и так густо, что я едва различал деревянный забор, стройные березы, кафе под названием "У Ахмеда" и частную лавку, которая в народе называлась "Камок", где торговала продуктами добрая дунганка по имени Халима.


Я здесь жил, днем убирал снег, рубил топором дрова и иногда топил баню. Я любил колоть дрова. Это было одно из моих любимых занятий. Когда я орудовал топором, я чувствовал себя лесорубом, который валит вековые сосны и кедры в глубине далекой тайги, где от стука дятлов дрожит воздух, где с грохотом падают срубленные деревья, пронизывая воздух запахом свежей и сочной сосновой коры. Я колол дрова и забывал на какое-то время о моем изгнании из родных мест, где я родился и вырос.

Я колол дрова, а из окна глядел на меня мой маленький сын Саид, улыбаясь и махая мне ручкой.


Проклятое изгнание не пощадило даже моих сыновей, лишив их друзей, которые остались на родине. У Саида здесь не было друзей. Он играл один, и, глядя на него, я чувствовал, как на глаза мои наворачиваются слезы. Жалко мне было сына.


Я думал о своей прошедшей жизни, которая было похожа на трагикомедию. Если хорошенько подумать, то мне представляется, что я был врожденным оппозиционером. Помню, я часто играл в футбол со своими друзьями во дворе старого, заброшенного свинарника, который располагался на берегу реки Карадарьи, где в маленьком хуторе жили каракалпаки. Хутор находился недалеко от глубоких оврагов и ущелий. Какие высокие тополя росли тогда в этом хуторе! Как шумели воробьи, оглушая своим щебетаньем всю окрестность, когда садилось солнце, скрываясь за горами Тянь-Шаня, господи!


Я вспоминаю, как-то раз мы, ребята с нашей округи, долго играли футбол, не заметив, как стало вечереть, и возвращались по пыльной дорогой домой, голодные, усталые и довольные. Приближаясь к дому, я вспомнил о заданиях, которые дал мне отец, и в сердце моем тоже начали опускаться сумерки. Отец у меня был строгим, и я чувствовал всегда его пытливый взгляд и боялся его. Я хотел зайти в дом тихо и незаметно, продвигаясь на цыпочках, как аист в рисовом поле, который шагает осторожно, чтобы не вспугнуть лягушек, надеясь полакомиться ими. Но тут вдруг появился отец и - хоп! - я попался. Начался "суд" надо мной, в котором отец единолично был одновременно и прокурором, и судьей. Он вынес мне суровый приговор и определил наказание.

Лишённый адвокатов, я оказался на улице.

В такие моменты я знал, что мне делать. Не раздумывая долго, я пошёл к дедушке с бабушкой, которые любили и жалели меня. Я попросил у них политическое убежище, и они, не требуя особых документов, дали мне убежище. Помывшись, я сел на курпачу обильного дастархана*. Накормив меня, бабушка постелила мне мягкую постель с пуховой подушкой и, поцеловав меня в лоб, пожелала мне спокойной ночи.


Низкий дом, где жили дедушка с бабушкой, имел глиняный пол, на котором была расстелена мягкая солома, покрытая ковром. Человек, который наступал на этот ковер, чувствовал себя человеком, стоящим над огромной резиновой грелкой с теплой водой.

Смотрю - дедушка мой сидит и при свете керосиновой лампы читает какую-то книгу с пожелтевшими страницами, надев очки с овальной оправой, какие люди носили во времена Антона Павловича Чехова. Бабушка латала белый яктак*, похожий на японское мужское кимоно моего деда. В лачуге царила такая арктическая тишина, что я слышал громкое, ритмичное тиканье старинных часов, похожих на голос ящерицы Геккона, которая жила в щелях не отштукатуренных стен и в сумраках охотилась за мотыльками. Дед мой в то время пас колхозных лошадей. Хотя он был пастухом лошадей, он был большим ученым, то есть муллой, который знал наизусть "Куръони Карим" и умел правильно трактовать ояты из этой священной Книги мусульман. Как он гонял лошадей на водопой! Какие были красивые лошади! Красные, белые, черные, серые, пятнистые! Как они пили воду отражаясь в воде арыка, шевеля своими смешными губами и храпя, у края арыка, где мы купались, где на ветру шумели высокие зеленые ивы и стройные тополя! Как эти лошади скакали дробя своими копытами по наших улиц, теребя на вольном ветру свои гривы словно разноцветные флаги государств мира у задании ООН!


Дед мой был стариком высокого роста, худого телосложения и с короткой бородой. А бабушка моя - напротив, была низкорослая и полная. Дедушка с бабушкой напоминали мне Дон Кихота с Санчо Пансой. Но, несмотря на различие, жили они дружно. Когда бабушка смеялась, во рту у неё виднелся один единственный сохранившийся зуб, как у зевающего бегемота. Лежа в постели, я глядел в окно низкой лачуги.


За окном сияла огромная луна, тихо поднимаясь из-за деревьев. Неподалёку стояло огромное дерево бака терек*- белый тополь, который принадлежал соседке дедушки с бабушкой по имени Куки-хола, то есть тетя Куки. Это была чересчур худая женщина, кривая на одну руку, которая высохла, к тому же она была почти без нижней челюсти и слепая на один глаз. Слепой глаз её был похож на белый камень, торчащий из щели в заборе. С непривычки, человек, увидев её в первый раз, упал бы в обморок от сильного испуга. Но эта одинокая старуха была доброй, любила детей, и мы, дети, тоже любили её и не боялись её внешнего вида. Было ли имя Куки её псевдонимом или настоящим именем, я до сих пор не знаю. Знал только, что она всю жизнь ждала своего любимого мужа, который ушёл на фронт и не вернулся домой после второй мировой войны. Она всё время ждала его, так и не выйдя замуж. Тетя Куки хотя была внешне некрасивая, но она была самой красивой женщиной внутри, то есть в душе. Я часто вспоминаю тётю и её дом с низким окном, где вечерами за окном грустно тлела керосиновая лампа, освещая её грустное лицо, покрытое тенью одиночества.

Я лежал на постели и думал о ней, но тут неожиданно дед, сняв с глаз очки с круглой оправой, сказал бабушке:
- Ну, старуха, кончай штопать! Ты ляжешь спать, в конце концов, или нет, латтапарст! Если честно, я до этого никогда не слышал такое смешное слово как латтапараст и не знал, что оно означает Женщина, которая любит тряпки. Я чуть не захохотал. Еле удержался. Я давил свой смех так, что от напряжения весь покраснел до самой шеи, набрав полный рот воздуха. Сижу и думаю, не дай бог, я захохочу, ведь они тоже могут выгнать меня из своей лачуги. Куда я пойду, на ночь глядя. Но я не смог удержать себя и взорвался. Захохотал. Смотрю, дедушка с бабушкой тоже смеются. При свете керосиновой лампы я снова увидел единственный сохранившийся у бабушки зуб, и ещё сильнее начал смеяться. Сам шайтан алайхуллаъна попутал меня. Смеюсь - и не могу остановиться.

Тогда дедушка снова сделал серьезный вид и, глядя на свои ногти, как бы подавляя смех, сказал:
- Астагфируллах, Астагфируллах!*


И мы перестали смеяться. Потом, потушив керосиновую лампу, легли спать. Утром после завтрака дед мой взял меня за руки и депортировал меня обратно, то есть отвёл домой.

 

 

 

Холдор Вулкан

 

 

Холдор Вулқон

Ўзбекистон Ёзувчилари уюшмасининг аъзоси

 

Ой порлаган оқшомлар

(қисса)


1 боб

Кузги дала



Холбўри 20 ёшлардаги ўрта бўйли, сочлари қора, аммо кўз қорачиқлари яшил, қирғийбурун, қалин лаблари устида мўйловлари сабза урган рассом йигит.Гарчанд рассомчилик ўқув юртларини тамомламаган эсада, у олийгохни хатм қилган тажрибали рассомлардан сира кам эмас.Холбўри мойбўёқда ҳам, акварельда ҳам бирдай, рангларни кир қилмай, табиат манзараларини қойиллатиб ишлар, биронта гўзал этюд яратиш ишқида кун бўйи жийдалар, юлғунлар ўсиб ётган дарё соҳилида, шамолларда шаршарадай шовуллагувчи толзорларда, каккулар оҳ чекаётган далалар этагида худди ўлжа излаган овчи каби этюднигини елкасига осганича дайдиб юради.Баъзан тонг саҳарда уйғониб, соҳил тамон йўл оларкан, шудрингли бедазор сўқмоқлари аро ғира - шира сўлим субҳи содиқ сукунатида бири қўйиб, бири сайраётган беданалар овозига қулоқ тутганича: - эх беданалар, муздек шудрингларни ичиб, томоқни шамоллатиб қўйибсизларку.Қаранглар, тинмай йўталяпсизлар –дея ўйлайди ва ўзича жилмайиб қўяди.Соҳилга етгач, ёйилиб оқаётган Қорадарёнинг кўзгу каби ялтираган теран ва сокин сувларига термулганича, одамлар ҳали донг қотиб ухлаётган, машиналар ва қушлар шовқини тинган тоза ҳаволи сукунатда асабларини созлайди, шу ҳолатда баланд жарликлар узра тик туриб, тонгни қарши олади.
Тонги қоронғуликда, узоқ узоқларда хўрозлар қичқиришга тушаркан, уларнинг ўткир ва ўктам овозлари олмос ойнакесгич каби тонгнинг мусаффо кўзгусини кесиб юборгандай таасурот қолдиради.
Кейин эса, осмон этаклари оҳиста оқаришиб, рангпар парқу булутлар дақиқалар ўтган сайин, оч сариқ тусга кирганича, бора бора уфқ ранги йўлбарс терисидай кўриниш касб этади.Бу илоҳий манзарани жимгина кузатиш Холбўрининг энг севимли машғулотларидан бири.
Кўп ўтмай, тонги сокинлик, теварак - жавониб қушлар сайроғидан жаранглай бошлайди.Қушлар сайроғи урилган тонг жимлиги тоғ ўнгирлари каби акс садо қайтараркан, кўп ўтмай, далалар этагидан кўзни қамаштиргувчи баҳайбат қуёш кўтарилади ва тўрғайлар шўх -шодон чийиллаб, тонги далалар устида муаллақ сайрай бошлайдилар.
Далалар узра сайраётган тўрғайлар тонги оппоқ булутларга кўринмас иплар билан осиб қўйилган қўнғироқчалардай жарангдор товушлари билан одамзод юрагини қувончга, шодликка тўлдириб тоширади.
Ҳозир "Қовункапа" қишлоғида куз кезиб юрибди.Ўтлоқларда ўт -ўланлар қувраб, қовжираб, қўнғир -қизғиш ранга кирган, пахтазорлар чаман бўлиб очилган пахталардан қордай оқариб ётибди.Далалар четидаги тут дарахтларининг, толзордаги қари бужур, букри тол ва азим адл теракларнинг барглари қахрабодай сарғайиб, махзун пичирлаб, тўкиларкан, кузнинг ўйчан шамолларида чирпираб учиб, заъфарон капалаклар галаси сингари енгил, оҳиста - оҳиста ерларга қўнар, суви қуриб қолган ариқларнинг ўзанига, дарахтларнинг ўйчан соялари акс этган кўзгудай тиниқ анхор сувларига ёғилар, йўллар ва сўқмоқлар гўё сариқ ва қирмизи хазон кўрпасига ўраниб ухлаётгандай.Ҳадемай далалар қуюқ кимсасиз сокин туманлар билан қопланади.Холбўри совуқ куз кечалари чироғи ўчирилган хонасида ётаркан, тунги далаларда, туманлар қаърида наъра тортиб, ер шудгорлаётган ёлғиз тракторнинг ҳасратли товушига қулоқ тутганича то кўзларига уйқу илингунга қадар хаёл суриб ётади.Оҳ, бу далаларни қишда кўрсангиз эди!Чирпираб айланиб, рақс тушаётган қорқуюнга термулиб, қорли далаларнинг яйдоқ кенгликларида бўғзигача қорга ботган чўкиртакларнинг, қамишларнинг совуқ изғиринда аччиқ изиллаган, ғувиллаган товушларига қулоқ тутсангиз эди.Ромга таранг тортилган мато каби оппоқ қордан тундрадай оқарган теварак атрофнинг кундуз каби ёп -ёруғлигини, машиналар шовқини тинган қорли сукунатда далалар кимсасизлигини тасаввур қилиб, лаззатланмоқ, ҳузурланмоқ бахти ҳар кимга ҳам насиб этавермас? Ҳа, ҳозир бу ерларда куз ҳукмрон. Холбўри бундай паллалар уйда ўтиролмайди.У уч оёқли этюднигини дала четига ўрнатиб олиб, қахрабо ҳазонлар ёғилаётган теракзорлар, соҳилдаги толзорлару илонизи сўқмоқлар, кузги кимсасиз дала йўлларини матога мойбўёқда акс этдириш билан банд.Ҳаво очиқ бўлгани учун узоқдаги уфқларга туташ пахта далалари ортида Тянь -Шань тоғ тизмаларининг қорли чўққилари аниқ кўриниб турар, пахтазорда одамлар эгатлар оралаб энкайганларича пахта териб юрардилар.Холбўри пахтазорлар устидан гувиллаб учаётган чуғурчуқларнинг безовта галаларига термулганича, қўлидаги мўйқалам бўёғини латтага артиб, бир зум осмонларга термулиб қолди.Чуғурчуқлар галаси ҳавода парвозини тез тез ўзгартириб, дарё соҳилидаги бошоқлари олтиндай товланиб пишган шолизорлар тамон учардилар.Бу кузги чуғурчиқ ва чумчуқларнинг улкан галалари узоқдан шамол ипларини узиб, қаёқларгадир учириб бораётган парашютларга ўхшайди.Холбўри яна этюд ишлашда давом этди.У шу қадар берилиб ишлардики, ҳатто шаҳарлик хашарчи қизнинг шундоқ ёнида туриб, яратилаётган гўзал картина эскизига ҳайрат билан тикилиб турганини ҳам сезмасди. Агар этюдга масофадан назар ташлаш мақсадида ортига тисарилмаса ва қизга урилиб кетмаса, у ҳамон ҳайратдан донг қотган биринчи тамошабиннинг келганини ҳам сезмай ишлайверган бўларди.

-Э, ахир одам деган сал йўталиб - нетиб келадида.Юракни ёрай дедингизку, оппоқ қиз -деди Холбўри, жўрттага жиддийлашиб.

-Кечиринг, рассом ака.Чизаётган картинангизга хушим кетиб... -деди қиз, айбдорларча бош эгиб, гоҳ рассом йигитга, гоҳ этюдникка ер остидан ўғринча назар ташлаганича, уялиб.

-Ҳечқиси йўқ, оппоқ қиз, хазиллашдим.Ҳавотир олманг, ҳаммаси жойида.Юрагим ёрилгани йўқ.Ишонмасангиз кўксимга қулоқ солиб, юрагим ураётганига ишонч ҳосил қилишингиз мумкин -деди Холбўри самимий жилмайиб.

-Товбаааа, сиз рассом экансизда а? Далаларни, дарахтларни, тоғларни худди ўзига ўхшатиб қўйибсиз.Қандай ажойиб! -деди қиз ҳамон ҳайратини яширолмай, ҳаяжон ичра.

-Чизаётган этюдим сиздай соҳибжамол қизга ёққани учун ўзимни худди асари Париждаги Лувр музейидан ўғирлаб кетилган бахтли рассомдай ҳис қилаяпман -деб қўйди Холбўри, ишлашда давом этиб.Кейин қизга ярим ўгриларкан: -Менинг исмим Холбўри - деди у, ўзини таништириб.

-Менинг исмим бўлса Илтижо - деди қиз, уялибгина.

-Исмингиз ҳам ўзингизга ўхшаб ғоят чиройли экан.Агар камондай қайрилма қошларингиз бўлмаса, худди машҳур италян рассоми Леонардо да Винчи чизган портретдаги Монна Лизага ўхшаркансиз.Сиз билан танишганимдан хурсандман - деди Холбўри.

-Мен ҳам -деб қўйди қиз, ҳамон этюдникдан кўзларини узолмай.

-Сизни авваллари ҳеч учратмаган эканман.Кўринишингиздан шаҳарлик қизларга ўхшайсиз.Бу ёқларда нима қилиб юрибсиз, дайдиб? Ё қариндошларингизникига меҳмонга келдингизми? - сўради Холбўри, мўйқаламдаги бўёқни латтага хафсала билан артиб.

-Мен тиббиёт институтининг 3 босқич талабасиман.Курсимиз билан пахта йиғим теримига кўмаклашиш учун келдик.Биз ёрдамчи хашарчилармиз - тушунтирди қиз.

-Тушунарли -деб қўйди Холбўри.Кейин яна ишга киришаркан, давом этди:

-Эшитишимча бошига қоп кийган махсус жаллодлар пахта териш нормасини бажармаган талабаларни карнай - сурнай ва ноғораи калон садолари остида дала шийпонининг пешхорисига намоишкорона осиб, қатл қилармишлар, шу ростми? -деди у.

Бу гапларни эшитиб, қиз бўйнидаги харир рўмоли билан оғзини тўсганича, нозик елкаларини силкитиб, астойдил кула бошлади.

Кейин: -Товба, сизни рассом десам, қизиқчи ҳам экансизда а? Ҳеч жаҳонда пахта териш нормасини бажармаган талабани ҳам дорга осадиларми? -деди у, кулишда давом этаркан.

-Энди, йигит кишига етмиш хунар оз дейишадику машойихлар.Хар тўкисда бир айб деганларидай, шунақа ҳазил - мазах деса томдан ташлайдиган қизиқчилик одатим бор.Зерикмай ҳазиллашиб турайлик дедим –да, оппоқ қиз. Лекин, керак бўлса, пахта теришда сизга ёрдамлашишдан ҳам тоймайман.Ёрдамчиларга ҳам ёрдам керак ахир.Медицина тили билан айтсак, "тез ёрдам" - деди Холбўри.

-Э, Худо сақласин. Ҳеч бандани тез ёрдамга мухтож бўлгулик қилмасин -деди қиз.

-Яхши. Унда тез эмас, сал секинроқ ёрдамлашаман - деди Холбўри илжайиб.

Қиз яна кулди. Кейин худди муҳим бир нарса ёдига тушгандай, ялт этиб йигитга қараркан: -Кечирасиз, Холбўри ака, сиз одамнинг суратини ҳам чизасизми? Бизнинг шаҳарда рассомлар хиёбонларда ўтириб олиб, ўтган - кетган одамларнинг суратини чизиб беришади.Мен ҳеч суратимни чиздирмаганман.Агар сиз чизиб берсангиз, портретимни дугоналаримга кўрсатиб, мақтаниб юрардим - деди Илтижо.

-Яхши - деди Холбўри ва мато қопланган ромлардан бирини олиб, этюдникка махкамларкан, қизга қилт этмай, кулиб туришни буюрди.

-Аввал кўмир билан қоралама қиламиз, кейин... деди у қизнинг дўндиққина оппоқ юзларига, шахло кўзларига, ғунчадек лабларию, оққушникидай силлиқ бўйинларига бир зум ўйчан термулиб.

Холбўри чизишни бошлаши билан қиз лунжларини шишириб, кутилмаганда кулиб юборди.

-Ие, кулмангда.Ахир қилт этмай ўтиринг дедимку сизга -деди Холбўри, гоҳ қизга қараб, гоҳ ромматога кўз югиртириб, бадиий кўмир билан тез тез қоралама қиларкан.

-Кулгим қистаб кетяптида -деди Илтижо, яна қайта жиддийлашишга тиришиб.

Холбўри бир зум чизишдан тўхтаркан, битта оппоқ бўлиб очилган пахта чаноғини банди билан узиб, қизнинг қуюқ ва майин сочларига, чаккасига қистириб қўйди.Сўнг яна ишга шўнғиди.

Илтижо қилт этмай ўтирсада, ҳамон кўз қири билан этюдникка қараб турар, суратининг қай йўсинда чизилаётганини билгиси, матодаги тасвирга қарагиси келарди.

-Яхшилаб чизяпсизми? Яна карикатурамни чизиб қўйманг! -деди у. Сўнг сабрсизланиб: - Ҳали узоқ ўтиришим керакми? Бўйним толиб кетдику -деди.

-Ҳечқиси йўқ, сабр қилинг. Кечаси бўйнингизга тахта боғлаб ётсангиз, эрталабгача дардингиз мусаффо бўлиб кетади, Худо ҳохласа - деди Холбўри.

 

 

 

Подробнее...

 

Холдор Вулқон

Ўзбекистон Ёзувчилари уюшмасининг аъзоси

 

Ой порлаган оқшомлар

(қисса)


16 боб

Тишсиз арра



Қиличбек Қоплонович қизи Илтижога тўйдан бир неча кун аввал шундай деб насихат қилган эди.

-Қизим, биз сени ҳеч нарсадан кам қилмай, авайлаб ўстирдик.Сен бизнинг ёлғиз, эрка фарзандимиз, кўрар кўзимизнинг нури, оқу қаросисан.Мана, вояга етиб, катта ҳаётга қадам қўйяпсан.Ўзинга муносиб, Ашрапилло деган ўқимишли, маданиятли, тадбиркор куёвни топдик.Илоё қўшганинг билан қўша қари.Ўзларингдан кўпайиб, бахтли бўлинглар.Лекин қизим бу ҳаёт деганлари жуда мураккаб жараён.У дунёда оловли лава булкиллаб қайнаб турган жаҳаннам жарлиги узра тортилган пулсирот бор деб эски китобларда келади.Билсанг, ўша қилдан ингичка, қиличдан ҳам ўткир пулсирот бу дунёнинг ўзида ҳам бор.Тубсиз ҳалокат жарлари устига қурилган, туғилишдан ўлимгача таранг тортилган бу сиротнинг номи ҳаётдир!Кимки нозик кўприкдан ўтаётиб, нотўғри қадам ташласа, ўша тубсиз ҳалокат жарлигига қулайди.Ҳам жисмонан, ҳам маънавий ҳалок бўлади.Жисмоний ҳалокат оқибатида киши нари борса, жони узилиб, оламдан ўтар.Лекин маънавий ҳалокатга йўлиқса, қалби ўлса, у абадий азоб уқубатларга маҳкум бўлади!Чунки жисм муваққат, руҳ билан қалб эса абадийдир!Бу дунёни бевафо ёлғончи дея хақоратлаш ҳам гунох!Негаки одам боласи у дунёдаги мангу ҳузур -ҳаловатни ҳам, абадий жаҳаннам азобини ҳам шу дунёда, ўзи ҳали ўлмай туриб топади, тайёрлаб қўяди.Шунинг учун бизнинг бу дунёда фақат тўғри юришдан бошқа йўлимиз йўқ.Тўғри йўлдан адашма, қизим.Борган жойингда тиниб, тинчи.Қайнона, қайнотангни ҳурмат қил!Куёвингнинг измидан чиқма.Уларга гап қайтарма.Сендан илтимосим, агар бизни рози бўлсин десанг, у оиладан бу уйга гап кўтариб келма.Чунки “деди деди” сўзлари билан оилалар вайрон бўлади.Қуда андалар ўртасига совуқлик тушади.Сенинг энг ашаддий душманинг ҳам, энг яқин дўстинг ҳам ўз тилинг.Тилга ҳушёр бўл, болам.Ёмон гаплардан, ғийбатлардан тийилиб, одамлар ҳақида фақат яхши гапларнигина гапиришни ўрган.Жон бор жойда жанжал бор дейдилар.Ҳатто подшоларнинг уйида ҳам ўзаро тушинмовчиликлар, муаммолар, оилавий можаролар бўлиб туради.Бу табиий.Ҳамма гап ўша юз бериши мумкин бўлган жанжалнинг олдини олишда, муаммоларни қизишмай, яхши гаплар билан ҳал қила билишда, муросаи мадора билан оила мувозанатини сақлаб қолишда.Жамият тинч –тотувлигини, одамлар ва халқларнинг ўзаро аҳиллигини аввало жамиятнинг энг кичик ячейкаси ва модели бўлмиш оиладан бошлаш керак, оилада аввал тартиб -интизомни ўрнатиш ва уни мустахкамлаш керак.Бу шунчаки чиройли гаплар эмас, бу ҳикмат!Мен шу пайтгача бировга насихат қилмаган эдим.Бугун сенга насихат қилмоқдаман.Чунки сен менинг жигарбандимсан.Шу гапларимни доимо ёдингда тут –деди у.Дадасининг ўша гапларини ёдида сақлагани учун ҳам Илтижо эрининг ва қайнонасининг зулмларига чидаб, тош тишлаб яшайди.Табиатан ўта жиззаки ва инжиқ қайнонаси ҳар куни нимадандир камчилик топиб, тўхтовсиз жағиллайверади, йиғлаб, қарғаб, Илтижонинг жисму жонини эговлайди.

-Э, картошканинг пўчоғини ҳам шунча қалин арчадими одам?!Кеча сиз арчган пиёз пўчоғини қайта ажратиб, бир паловга етгулик пиёз паррак йиғиб қўйдим!Ашрапилло болам бечоранинг қийналиб топганини бундай ҳавога совуриб, исроф қилаверсангиз, эртага бори буддимиздан айрилиб кафангадо бўламизку!Э, Худо!Шунақаям келин учрайдими бизга!Бою босомон, амалдор одамнинг қизи деб алданиб, қаёқдан ҳам шу сиртини силаган, молфахм қизни келин қилдима!Вой пешонам қурсин манинг, пешонам қурсииин!Ҳа, аттанга!Аттаааанг!Менинг ўғлимга кимлар қизини бермасди!Бу жодугар ўлгур онаси билан бахши пархон қилиб югириб, сеҳру жоду қилиб, охири ўғлимниям мендан совутди.Боламнинг бурнидан ип ўтказиб олди, жувонмарг.Биламан, биттани бекорга туққани йўқ бу писмиқ!Боламнинг бошини айлантириб, бор бойлигини ўзига хатлатиб, охири ўғлим иккаламизни кўчага хайдамаса гўрга эди!Э, ҳамма айб ота онада! Уйда боласига тарбия бермаса қийин эканда!Унақа одамларнинг бойлиги, гариллагани итнинг кетига!Бу яшшамагур кечаси нима билан шуғилланади билмайман, қачон қарасанг ухлагани ухлаган!Оламни сув босса, тўпиғига чиқмайди!Ҳа, келин деган саҳарда туриб, ховлини, кўчани ёғ тушса ялагундай қилиб супуриб қўймайдими!Онаси супурги ушлашни ҳам ўргатмаган эканда!Ҳамма ёқни чангитиб, шатиллатиб супириб, сотиб олганимизга ҳали бир йил ҳам бўлмаган ойим супургини асфальтга ишқаб, ейилтириб, адойи тамом қилибдия! Э бу келинмас, бизнинг оиламизни хонавайрон қилиш учун келган ёвуз душман экан! Шу зодинга ўт тушкур шумқадам келдию оиламиздан барака кўтарилди!Вой, менинг ўғлимга кимлар қизини бермас эдия!Бундай шошилмай, ҳокимлар, банкирлар ва бошқа казо казолар билан қуда анда тутинсам бўлмасмиди?! Хапгина сани!Қараб тургин!Яқинда думингни тугиб, ўғлим Ашрапиллога онаси ўпмаган 15 яшар қизни олиб бераман, рашкдан куйиб, жизғанак бўлиб, тўппа тўғри жаҳаннамга равона бўласан!-дея тинимсиз жаврайди у.

Бир гал ҳатто ўғли Ашрапиллога: -Сен сўтак, эр эмас, латта экансан, латта!Бўш қўйсанг бу жувонмарг эртага бошинги чиқиб олади!Эркак деганнинг сал қамчисидан қон томиб туриши керак!Хотинини итоатда ушлаб туриш учун уни ҳеч йўқ бир кунда беш ўн дарра уриб туриш керак!Э, ётқизволиб қорнига тепмайсанми?!Ҳе, ўғил бўлмай ўл, хайвон!Хотининг мени урсаям қараб тураверасанми?! –дея йиғлаган эди, ғазабдан Ашрапиллонинг тепа сочи тикка бўлиб, кўзлари қонга тўлди ва шахд билан Илтижога юзланди.

-Нима?!Вой харомией!Сен ҳали онамга қўл кўтарадиган бўлдингми?!Мени туғиб, дунёга келтирган, ўзи емай едириб, киймай кийдириб улғайтирган меҳрибонимга, муқаддас Каъбамгая?!Вой онагинангни осма кўприкка осиб... сука!Мен онамнинг олдида сендақаларнинг миллионтасидан кечиб қўяман! Хотин йўлда, фарзанд белда, онам эса битта! -дея Ашрапилло Илтижога ташланди ва уни уриб, ерга йиқитиб, дуч келган жойига дод дегизиб тепаверди.Илтижо зорланиб: -Ашрапилло ака!Мен онангизни урганим йўқ!Бу тухмат!Худо ҳаққи урганим йўқ!Менинг бу бақувват аёлга кучим ҳам етмайди!Етган тақдирда ҳам ўз онамни ураманми?!Наҳотки мени шундай пасткаш деб ўйласангиз?!Мен ахир, онажонни сиздан ҳам қаттиқроқ ҳурмат қилман!Ишонинг! –деса ҳам, ялиниб ёлборса ҳам тўхтамади.У бечора Илтижони чарчагунича дўппослади.

-Қанақа тухмат, а, қанақа тухмат!Вей, беш вақт номоз ўқийдиган, рўза тутадиган менинг иймон эътиқодли онажоним сочлари оқарганда ёлғон гапирадиларми?Ҳозир талоқ паттангни қўлинга тутқазайми а?!Қумталоқ қўйиб ташлайми?!Вой аблах ношукур, нонкўўўўр!Еганинг олдингда, емаганинг кетингда бўлса, сенга яна нима етишмаяпти а?! -дея бақирарди у ҳамон Илтижони тепкилаб.

-Урса дедим, ахмоқ! Ургани йўқ ҳали! Қўл тегизиб кўрсинчи, ўзим уни уриб, оёқ қўлларини синдириб ташлайман! –деди Илтижонинг қайнаси.

Шундан кейингина Ашрапилло уришдан тўхтади.

 

 

 

Подробнее...